http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcS56c4RkwNfSCFn7ip4XBnPI1Po5Q1gpPn52xIkVNPe4Zmvyyiv0Q Леонард Ойлер, швейцарският математик и физик от XVIII век, е един от най-блестящите и продуктивни учени на всички времена. Неговите разработки намират широко приложение във физиката и в инженерните науки. Научната дейност на Ойлер е просто невероятна. Написал е трийсет и два пълноценни труда, някои от които в повече от един том, и много стотици оригинални статии в областта на математиката и точните науки. Събраните му научни произведения обхващат повече от седемдесет тома! Ойлеровият гений е обогатил почти всеки дял от чистата и приложната математика, а приносът му в математическата физика намира безкрай приложения. Ойлер особено го бива да демонстрира как общите механични закони, формулирани предишното столетие от Айзък Нютън, могат да бъдат отнесени към някои често срещани физични ситуации. Например, като прилага законите на Нютън към движението на течностите, Ойлер успява да разработи равенства, свързани с хидродинамиката. По същия начин, като анализира внимателно евентуалното движение на твърдото тяло и прилага принципите на Нютън, той извежда цял ред уравнения, които напълно определят движението на твърдото тяло. На практика, разбира се, няма материално тяло, което да е абсолютно твърдо. Но Ойлер дава важен принос и към теорията за еластичността, която определя как твърдите тела се видоизменят при прилагането на външни сили. Ойлер използва дарбите си за математически анализ на астрономически задачи, и по-конкретно на въпроса как Слънцето, Земята и Луната се движат при взаимното си гравитационно притегляне. Това ще е задача и на XXI век, защото още не е решена напълно. Между другото, Ойлер е единственият голям учен от XVIII век, който подкрепя (оказва се — правилно) вълновата теория за светлината. Продуктивният интелект на Ойлер често служи за отправна точка на математически открития, с които се прославят други. Например френският математик и физик Жозеф-Луи Лагранж разработва цял ред уравнения („уравненията на Лагранж“), които имат голямо теоретично значение и могат да се използват за най-разнообразни задачи в механиката. Но главното уравнение е открито за първи път от Ойлер и обикновено се нарича уравнение на Ойлер-Лагранж. На друг френски математик, Жан-Батист Фурие, обикновено се приписва заслугата за създаването на важна математическа техника, известна като „анализ на Фурие“. Тук също основните уравнения са открити първо от Леонард Ойлер и са известни като формули на Ойлер-Фурие. Те намират широко приложение в най-различни дялове от физиката, между които акустиката и теорията за електромагнетизма. Като математик Ойлер проявява особен интерес към висшата математика, диференциалните уравнения и безкрайно големите числа. Неговите заслуги в тази насока, макар и много съществени, носят толкова технически характер, че не могат да бъдат описани тук. С Ойлеровата формула за съотношението между тригонометрични функции и въображаеми числа могат да се намират логаритмите на отрицателни числа. Това е една от най-широко използваните формули в цялата математика. Ойлер написва учебник по аналитична геометрия и дава значителен принос в диференциалната и в обикновената геометрия. Ойлер притежава щастливата дарба да прави математически открития, които намират научно приложение, но той е не по-малко надарен и в сферата на чистата математика. За съжаление многото му разработки в теорията за числата са толкова отвлечени, че не можем да ги опишем тук. Той е и един от първите, които работят в областта на топологията, дял от математиката, добил голямо развитие през XX век. И накрая, но не и по значение, Ойлер дава сериозен принос в сегашната система от математически обозначения. Например той въвежда в употреба гръцката буква „пи“, която изразява съотношението между дължината на окръжността и нейния диаметър. Въвежда и много други удобни обозначения, които сега редовно се използват в математиката. Ойлер е роден в 1707 г. в Базел. Приемат го в университета в 1720 г., когато е едва на тринайсет години. Отначало следва богословие, но скоро става студент по математика. На седемнайсет години получава магистърска степен от Базелския университет, а на двайсет получава покана от руската царица Екатерина I да стане член на Петербургската академия на науките. На двайсет и три години вече е професор по физика там, а на двайсет и шест става приемник на прочутия математик Даниел Бернули в катедрата по математика. Две години по-късно ослепява с едното око, но въпреки това продължава да работи много усилено и написва дълга поредица превъзходни статии. В 1741 г. пруският крал Фридрих Велики привлича Ойлер от Русия и го убеждава да стане член на Берлинската академия на науките. Ойлер остава двайсет и пет години в Берлин, после в 1766 г. се връща в Русия. Малко по-късно ослепява и с другото си око. Но това нещастие не слага край на изследванията му. Той има невероятна способност да смята наум и до смъртта си (в Петербург в 1783 г., на 76 години) продължава да пише първокласни доклади по математика. Ойлер е женен два пъти, има тринайсет деца, от които осем умират още невръстни. До всички Ойлерови открития един ден щеше да се стигне дори ако той не съществуваше. Но в такъв случай е уместно да се запитаме: колко различни щяха да бъдат науката и съвременният свят, ако изобщо не се беше стигнало до неговите открития? В конкретния случай отговорът изглежда достатъчно ясен: съвременната наука и техника щяха да са крайно изостанали (фактически щяха да са немислими) без Ойлеровите формули, уравнения и методи. Само един поглед към индексите на учебниците по математика и физика ни отпраща към: Ойлерови ъгли (движение на твърдото тяло), Ойлерова константа (безкраен ред), Ойлерови уравнения (хидродинамика), Ойлерови уравнения за движение (динамика на твърдите тела), Ойлерова формула (сложни променливи числа), Ойлерови числа (безкраен ред), Ойлерови полигонални криви (диференциални уравнения), Ойлерова теорема за еднородните функции (частични диференциални функции), Ойлерова трансформация (безкраен ред), закон на Бернули-Ойлер (теория за еластичността), формули на Ойлер-Фурие (тригонометрични функции), уравнение на Ойлер-Лагранж (вариационно смятане, механика) и формула на Ойлер-Маклоран (числени методи). И това са само най-важните примери. Като прочете всичко това, читателят може би ще се запита защо Ойлер не е поставен по-напред в тази класация. Главната причина е, че той никога не е открил оригинални научни принципи, макар че успява великолепно да покаже как могат да се прилагат законите на Нютън. Личности като Харви, Рьонтген и Грегор Мендел, всеки от които е открил нови по същество научни явления или принципи, са класирани по-високо от него. Въпреки това заслугите на Ойлер към науката, инженерните специалности и математиката са огромни.