Гълъби - Паламарски Palamarski - Името си породата носи от село Паламарца в бившата Поповска околия. Гълъбът е известен още и като “паламарски певец”, “поповски певец”, “музикант”, “питомен гълъб”. Това се дължи на способността му да пее дълбоко, гърлесто, с ниски и много продължителни тонове, както при нито една друга българска порода. Това е едно от най-ценените му качества. Но наред с него той има и други способности - красиво летене и главоломно преобръщане през глава по десетина и повече пъти. Породата не е много разпространена и се отглежда главно в Попово, Бяла, Разград и околните села. Ганчо Шишманов от град Бяла беше успял да направи едно доста сериозно ято, с което се занимаваше дълги години и при него можеха да се видят истински паламарски гълъби. Тяло - едро, с изпъкнали гърди, леко изправено. Глава - средно голяма, леко удължена, овална. Породата е в два варианта: с качулка и без качулка. Над 90% от наличните гълъби са с качулка, която е от две симетрични завъртулки с нормално дълги пера. Очи - бистри, с леко жълтеникав оттенък. Околоочие - гладко и бяло. Клюн - средно дълъг, масивен, прав, с широка основа, бял. Врат - средно дълъг, дебел, заоблен, носен вертикално. Гърди - леко изпъкнали, силни. Крила - широки и дълги. Носят се над опашката и почти достигат края й. Опашка - широка поне колкото гърдите. Състои се от 15 до 20 широки и здрави пера, продължаващи естествената линия на гърба. Крака - здрави, средно дълги, без перушина, червени, с бели нокти. Цвят и окраска - отглежда се в черен, червен и маслен цвят, като едноцветен и освен това в същите цветове с окраска - герданлия и бяла опашка. Белият гердан започва от звездичките на качулката и се спуска по врата към предната част на гърдите с форма на две обратно обърнати, срещуположно поставени запетайки, с тънка разделителна линия в долния им край. Съществуват и чисто бели екземпляри.