Хеди Ламар е актриса и изобретателка, легенда на европейското и американско кино. Докато работят съвместно в Берлин, Макс Рейнхардт я нарича „най-красивата жена в Европа“, поради нейниян „поразителен, тъмен, екзотичен вид“, впечатление споделяно от нейната публика и критици. [1][2][3] Добива известност с ролята си във филма „Екстаз“ на Густав Махати, в който е заснета да играе изпитваща оргазъм жена, нещо необичайно за консервативните среди от епохата, в която се развива по-голямата част от кариерата ѝ. Сред нейните известни роли са участията ѝ във филмите „Странната жена“, „Жената от тропиците“, „Самсон и Далила“, „Другарят Х“. Първият ѝ съпруг − Фридрих Мандл − е бил близък с нацисткия режим в Германия и фашисткия режим в Италия. Мандл бил против актьорската кариера на съпругата си и настоявал тя да живее на практика затворена в дома им. При такива условия, животът ѝ станал непоносим за нея и тя решава, че трябва да избяга от съпруга си и страната. В автобиографичната си книга „Екстазът и аз“, Ламар разказва, че се преоблича като прислужница и избягва в Париж. Слуховете от епохата били, че една вечер тя настояла пред съпруга си да сложи всичките си бижута на вечеря, след което изчезва. [4] Тя избягва в Париж, и по-късно заминава за Лондон, където среща Луис Майер, който я убеждава да приеме псевдонима Ламар − дотогава е известна като „Дамата от Екстаз“. Американският ѝ дебют − „Алжир“, със Шарл Боайе − е добре приет от критиката. [4] Играе в Boom Town (1940 г.) с Кларк Гейбъл и Спенсър Трейси, Comrade X с Гейбъл, White Cargo (1942 г.), и Tortilla Flat (1942 г.) с Трейси и Джон Гарфилд. През 1941 г. се снима с Лана Търнър и Джуди Гарланд в Ziegfeld Girl. През 1945 г. напуска Метро-Голдуин-Мейър. През 1949 г. се снима в „Самсон и Далила“. През 1951 г. се снима в My Favorite Spy с Боб Хоуп. След 1951 г. се появява рядко на екрана. Биографията ѝ „Екстазът и аз“ излиза през 1967 г. Година по-рано, Анди Уорхол прави късометражния филм „Хеди“ (1966 г.) С талант в областта на точните науки, Хеди Ламар е съавтор, с нейния приятел композитора Джордж Антийл, на патент, заведен под номер 2 292 387 в патентното бюро на САЩ. [5][6] Патентът се отнася до техника за разширяване на спектъра и метод със скок на честотата, като замисленото от изобретателите приложение било радио-управлението на торпеда в американската армия по време на Втората световна война, но патентът не влиза в употреба в американската армия. Техниките биват въведени през 1960-те години, когато патенът на двамата изобретатели е изтекъл, но по-късни трудове признават първоавторството на Ламар и Антийл. Методът за комуникации със скок на честотата и разширяване на спектъра намират приложение в комуникациите на космически уреди със Земята, като например GPS системите и комуникациите на космическата совалка, криптираните военни комуникации, а най-скорошното им приложение е в Wi-Fi мрежите за безжичен интернет. За ролята им в развитието на съвременните комуникации, през 1997 г. Ламар и Антийл получават наградата на фондацията „Електронна граница“. [6]